Всяка детска агресия крещи за липсата на обич ~
Езикът, на който говори детето
Няма разглезено дете – има дете, което е преситено с играчки и развлечения, но което е загубило способността да им се радва, способността да го задоволява изпитаната радост. По-късно вместо играчката ще му омръзват бързо и хората, и връзките с тях. И колкото количеството внимание/играчки, прищявки расте – толкова расте и раздразнителността от това да имаш, а да не те докосваш истински, онова, което имаш.
Няма послушно и кротко дете – има дете в депресия. Дете, което потиска чувствата си от страх, че те няма да бъдат понесени адекватно. С времето става все по-послушно и затворено, често с отличен успех в училище. Дете, което е в опасност и което все повече запушва вътрешната си жизненост, превръщайки се в сериозен и хвален за доброто си възпитание възрастен. С времето то само ще осакатява всеки породил се импулс, особено негативните. Няма да може да понесе собственото си усещане за гняв, ще се страхува и ще чувства вина от гнева си, както някога не са го приемали спокойно и родителите му.